История
Дата на публикуване:
16.04.2012 08:20
Априлското Новоселско въстание е връхна точка в дълголетната борба за освобождение на България от османско иго.
От всяко място в Новоселската котловина, която е “най-хубавият кът на земята” според проф.Марко Семов блика красота, а Балканът нашепва легенди за известни и неизвестни герои.Оживява образът на Цанко Дюстабанов, които заявява пред извънредния турски съд”Бесилката не е позор за мене” и “И тъй ние победихме”.
Оживяват новоселци с черешовите топчета на позициите на Дебневсия боаз, известили с тях горещата си любов за свобода и решимостта да умрат за нея. Тук през 1901 година, по повод 25 години от въстанието е построен “Черният паметник” със средства дадени от Александър Батемберг.
Връщайки се назад във времето всичко ни напомня за онези неописуеми дни, когато обикновените овчари и копачи, занаятчиите, тайно пред Апостола на свободата Васил Левски над кръстосания пищов и сабя произнасят своята клетва”Ако ме уловят, то очите ми да вадят, месата ми да режат, както щат да ме мъчат, няма да искажа нищо” и се превръщат в бунтовници, чакащи уречения час…сякаш и сега чуваме паметните думи на Стефан Пешев”Продай си нивата , купи си пушка. В подготовката на въстанието ковачите правят пушките и сабите, марангозчиите черешовите топчета. Учениците под ръководството на даскал Никола Дабев, леят куршумуми. Кове се нажежаното желязо, изработва се оръжието.Набавя се барут, оловото се взема от дюкяните ,вземат се и скъпи вещи от църквата- всичко за делото.
Въстанието се превръща в мярка за нравственост за всички- мъже, женир деца-за да останат в историята, като горди и” непокорени хора”, проляли своята кръв на Дебневския и Граднишкия боази, под Мара гидик, увиснали на бесилките в Севлиево и Търново, стигнали и устоявали българщината в турските зандани, в Диарбекир и на остров Кипър.
“Девет глътки свобода”- така може да се определи Новоселската република от 1876 година, просъществувала само 9 дни, но имала своя гражданска и военна власт”военен триумвират”.Това е една от особеностите, характеризиращи въстанието в Северното Подбалкание. Тук няма нито едно предателство. В пламъците на въстанието, в защита на републиката са убити над 160 въстаника, 8 са обесени и 9 заточени. Изгорени са 772 къщи по турска статистика. Ново село се превръща в огромно димящо пепелище.
Историци ва въстанието са : Иван Марангозов, проф.Н.Ковачев, Михайл Лазаров, Марин Грашнов и др.
През годините след въстанието признателното население в Новоселския край е издигнало много паметници, направило е чешми в памет на героите от 1876 година. В чест на 100 години от героичното Новоселско въстание с Указ 704/20.05.1976 година Държавният съвет на Р. България обяви новият град на републиката-Априлци, като заличи бившите села Ново село, Острец, Зла река и Видима.
Делото на новоселци винаги ще свети с яркото сияние на революцията. Него днешните и идните поколения ще славят с дълбока признателност и почит.
От всяко място в Новоселската котловина, която е “най-хубавият кът на земята” според проф.Марко Семов блика красота, а Балканът нашепва легенди за известни и неизвестни герои.Оживява образът на Цанко Дюстабанов, които заявява пред извънредния турски съд”Бесилката не е позор за мене” и “И тъй ние победихме”.
Оживяват новоселци с черешовите топчета на позициите на Дебневсия боаз, известили с тях горещата си любов за свобода и решимостта да умрат за нея. Тук през 1901 година, по повод 25 години от въстанието е построен “Черният паметник” със средства дадени от Александър Батемберг.
Връщайки се назад във времето всичко ни напомня за онези неописуеми дни, когато обикновените овчари и копачи, занаятчиите, тайно пред Апостола на свободата Васил Левски над кръстосания пищов и сабя произнасят своята клетва”Ако ме уловят, то очите ми да вадят, месата ми да режат, както щат да ме мъчат, няма да искажа нищо” и се превръщат в бунтовници, чакащи уречения час…сякаш и сега чуваме паметните думи на Стефан Пешев”Продай си нивата , купи си пушка. В подготовката на въстанието ковачите правят пушките и сабите, марангозчиите черешовите топчета. Учениците под ръководството на даскал Никола Дабев, леят куршумуми. Кове се нажежаното желязо, изработва се оръжието.Набавя се барут, оловото се взема от дюкяните ,вземат се и скъпи вещи от църквата- всичко за делото.
Въстанието се превръща в мярка за нравственост за всички- мъже, женир деца-за да останат в историята, като горди и” непокорени хора”, проляли своята кръв на Дебневския и Граднишкия боази, под Мара гидик, увиснали на бесилките в Севлиево и Търново, стигнали и устоявали българщината в турските зандани, в Диарбекир и на остров Кипър.
“Девет глътки свобода”- така може да се определи Новоселската република от 1876 година, просъществувала само 9 дни, но имала своя гражданска и военна власт”военен триумвират”.Това е една от особеностите, характеризиращи въстанието в Северното Подбалкание. Тук няма нито едно предателство. В пламъците на въстанието, в защита на републиката са убити над 160 въстаника, 8 са обесени и 9 заточени. Изгорени са 772 къщи по турска статистика. Ново село се превръща в огромно димящо пепелище.
Историци ва въстанието са : Иван Марангозов, проф.Н.Ковачев, Михайл Лазаров, Марин Грашнов и др.
През годините след въстанието признателното население в Новоселския край е издигнало много паметници, направило е чешми в памет на героите от 1876 година. В чест на 100 години от героичното Новоселско въстание с Указ 704/20.05.1976 година Държавният съвет на Р. България обяви новият град на републиката-Априлци, като заличи бившите села Ново село, Острец, Зла река и Видима.
Делото на новоселци винаги ще свети с яркото сияние на революцията. Него днешните и идните поколения ще славят с дълбока признателност и почит.